Резервни копия и хостинг за малкия бизнес: основите без технически жаргон

Какво всъщност е хостингът

Хостингът е компютър (сървър), който е постоянно включен в интернет и отдава файловете на сайта ви на всеки, който го отвори. Домейнът е само адресът; хостингът е мястото, към което адресът води. Двете могат да са при различни фирми, и често е по-добре да е така.

Основните видове, от най-простия към най-гъвкавия:

• Споделен хостинг — много сайтове на един сървър. Евтин и лесен, подходящ за представителен сайт с малко посещения. Минусът: зависите от съседите си и от настройките на доставчика.
• Управляван хостинг — доставчикът поддържа сървъра, обновленията и често резервните копия вместо вас. По-скъп, но спестява грижи.
• VPS (виртуален сървър) — „собствен“ сървър в облака. Дава свобода, но някой трябва да го поддържа: обновления, защита, наблюдение. Без такъв човек е рисков избор.
• Статичен хостинг — за сайтове, които са предварително генерирани страници без база данни. Обикновено е бърз, сигурен и евтин, защото няма какво да се „хакне“ на сървъра. Подходящ е за много представителни сайтове.

Правилото 3-2-1 за резервни копия

Едно резервно копие на същия сървър не е резервно копие: ако сървърът изгори или бъде пробит, губите и двете. Затова се ползва простото правило 3-2-1:

• 3 копия на данните — оригиналът и още две.
• 2 различни места или носители — например хостингът и облачно хранилище.
• 1 копие извън основното място — при друг доставчик или в офиса, отделно от сървъра.

За сайт това обикновено означава: файловете и базата данни (ако има такава) се копират автоматично всеки ден или всяка седмица, а поне веднъж месечно копие се сваля и пази на друго място. Колко често зависи от това колко често се променя сайтът: при онлайн магазин с поръчки всеки ден ежедневното копие е задължително.

Резервно копие, което не е проверено, не съществува

Най-честата изненада е, че копието има, но не може да се възстанови: липсва базата данни, файлът е повреден или никой не знае как се връща. Затова:

1. Поне веднъж на няколко месеца възстановявайте копие на тестов адрес и проверете дали сайтът се отваря нормално.
2. Запишете стъпките за възстановяване на един лист — кой какво прави и къде са копията.
3. Проверете колко назад във времето стигат копията. Ако проблемът е забелязан след месец, седемдневните копия няма да помогнат.

Домейнът и DNS: кой държи ключовете

Домейнът се регистрира при регистратор, а в настройките му (DNS) е записано къде сочи сайтът и къде се получава имейлът. Който контролира DNS, контролира и сайта, и пощата ви.

• Домейнът трябва да е регистриран на вашето име или на фирмата, с ваш имейл за контакт.
• Включете автоматично подновяване и проверете, че картата за плащане не е изтекла — изтекъл домейн може да бъде регистриран от друг.
• Включете двуфакторна защита на профила при регистратора.
• Дайте достъп на изпълнителя като отделен потребител, ако системата позволява, а не като споделите собствената си парола.

SSL и отделен имейл

SSL сертификатът е това, което прави адреса да започва с https и показва катинарчето в браузъра. Днес той е задължителен минимум: браузърите предупреждават посетителите за сайтове без него, а формите за контакт без криптиране излагат данните им. Много доставчици дават безплатни сертификати, които се подновяват автоматично — уверете се, че подновяването наистина е автоматично.

Пазете фирмения имейл отделно от хостинга на сайта, при специализирана пощенска услуга. Така при проблем със сайта или при смяна на изпълнителя пощата продължава да работи. Освен това е добре в DNS да са настроени записите SPF, DKIM и DMARC — те помагат писмата ви да не отиват в спам и затрудняват фалшифицирането на адреса ви.

Списък с достъпите

Направете един документ (пазен в мениджър за пароли, а не в обикновен файл на десктопа) със следното:

• регистратор на домейна — адрес, потребител, кой има достъп;
• хостинг — доставчик, потребител, договор, до кога е платен;
• администрация на сайта — кои потребители съществуват и кои са излишни;
• имейл услуга и DNS;
• къде са резервните копия и как се възстановяват;
• телефон и имейл на човека или фирмата, които поддържат сайта.

Когато служител или изпълнител спре работа с вас, махнете достъпа му още същия ден и сменете общите пароли.

Какво да направите, когато сайтът падне

1. Проверете от друго устройство и друга мрежа (например мобилни данни) — понякога проблемът е само при вас.
2. Проверете дали домейнът не е изтекъл и дали хостингът е платен.
3. Погледнете страницата за състоянието на доставчика на хостинг — често там пише за аварии.
4. Свържете се с поддръжката на хостинга или с изпълнителя и опишете точно какво виждате: съобщение за грешка, от кога, след каква промяна.
5. Ако сайтът е пробит (непознато съдържание, пренасочване към чужди сайтове), не трийте нищо набързо: сменете паролите, уведомете поддръжката и възстановете от проверено чисто копие.
6. Ако засегнати са лични данни на клиенти, преценете с юрист дали трябва да уведомите регулатора и засегнатите — по GDPR за това има кратки срокове.

Безплатна услуга за наблюдение, която проверява сайта на няколко минути и ви праща имейл, ще ви каже за проблема преди клиентите. Бързината на сайта е отделна тема, за която пишем в статията как да поддържате малкия сайт бърз.

Кратък списък за днес

• Знам на чие име е домейнът и кога изтича.
• Имам собствен достъп до регистратора, хостинга и администрацията.
• Резервните копия са автоматични, поне едно е извън хостинга, и съм проверил възстановяване.
• Сайтът е на https, а сертификатът се подновява сам.
• Имейлът не зависи от хостинга на сайта.
• Имам записан план какво правя, ако сайтът спре.

Ако някоя точка ви затруднява, можете да ни пишете — ще ви кажем какво да проверите, дори сайтът ви да не е правен от нас.